Scripta & e-Scripta vol. 20, 2020

scripta_20_2020.jpg

Re-imaging Versiones Slavicae

Нова представа за Versiones Slavicae

  • Summary/Abstract

    The paper discusses a strategy for transforming the Versiones Slavicae database into an XML format, which would improve opportunities for application-independent preservation and maintenance.


    Нова представа за Versiones Slavicae
    Андрей Бояджиев
    (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България)


    Инициативата Versiones Slavicae започва през декември 2011 г. с финансиране, осигурено от двугодишна безвъзмездна финансова помощ от Българския фонд за научни изследвания. Целта на тази инициатива е „да се разработи свободно достъпен интернет базиран електронен каталог на средновековни славянски преводи и съответните им византийски източници“. Настоящата статия обсъжда възможен подход при трансформирането и конвертирането на базата данни Versiones Slavicae в XML формат.

    Keywords: Versiones Slavicae // XML // databases //

Hilandar Monastery Sbornici: An Incipitaria Project of the Hilandar Research Library

Сборниците от сбирката на манастира Хилендар: проектът за инципити на текстове на Хилендарската научна библиотека

  • Summary/Abstract

    On the recommendation of the participants of the First International Hilandar Conference (1981), the Hilandar Research Library and the Resource Center for Medieval Slavic Studies at The Ohio State University initiated a project to create an incipitaria of the Hilandar Monastery Sbornici (miscellanies or compilations) from the fourteenth and fifteenth centuries, research that overlaps with and has been enhanced by the scholarly life’s work of Professor Klimentina Ivanova. The history and goals of the project are outlined here. The criteria for selecting the project’s manuscripts are discussed, and some observations gleaned from working with the texts are shared. A print publication of the Incipitaria has not been realized, but Professor Ivanova’s Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica, and the forthcoming Bibliotheca Homiletica Balcano-Slavica, which are greatly enriched by the materials from Hilandar Monastery’s library, are invaluable resources to students and researchers of the medieval Slavic homiletic and hagiographical traditions.


    Сборниците от сбирката на манастира Хилендар: проектът за инципити на текстове на Хилендарската научна библиотека
    Мери-Алън Джонсън
    (Хилендарска изследователска библиотека,
    Държавен университет на щата Охайо, Кълъмбъс, САЩ)


    По препоръка на участниците в Първата международна Хилендарска конференция (1981) в Хилендарската изследователска библиотека и в Ресурсния център за средновековни славянски изследвания към Държавния университет на щата Охайо започна проект за създаване на инципитарий на текстове от сборници от ХІV и ХV век от сбирката със славянски ръкописи от манастира Хилендар. Тези изследвания са реализирани в научното дело на проф. Климентина Иванова. В статията са очертани историята и целите на проекта. Обсъждат се критериите за избор на ръкописите за проекта и се споделят някои наблюдения, извлечени от работата с текстовете. Печатната публикация на инципитария все още не е реализирана, но в книгата на проф. Иванова Hagiographica Balcano-Slavica и в предстоящата Bibliotheca Homiletica Balcano-Slavica материалите от библиотеката на Хилендарския манастир значително са обогатени и представляват безценни ресурси за изследователите на средновековни славянски хомилетични и агиографски традиции.


Неизвестный кодекс XVI в. в Палеографическом архиве Национального банка Греции1

Неизвестен ръкопис от XVI в. от Палеографския архив на Националната банка на Гърция

  • Summary/Abstract

    The paper presents an hitherto unknown Slavic codex from the 16th century, which is preserved today under the signature No. MIET 64 in the Paleographical Archive of the National Bank of Greece. This paper codex represents a convolute consisting of two parts, which can be distinguished mainly relying on the different old pagination of the quires (‘tetradia’). They contain hymnographic works and liturgical texts. In an inscription on f. 70v the scribe gives his name as “Diak Ioan” and indicates the date of the copy (1549). Because of this and of certain palaeographical features we propose that the second MS is the work of the well-known copyist Ioan Kratovski. His scribal activity lasted from 1526 to 1583. This MS thus belonged to the earlier period of his career. As the copyist mentions, the first part of the manuscript was produced for a monastery named after the St Archangel Michael and since the two parts of the second MS contain texts devoted to this Archangel, it seems likely that this MS was produced for the Archangel Michael monastery in Lesnovo. It is located near the town of Kratovo, to which it had close connections especially in the 15th and 16th century. The first part, ff. 1–30, was created by an unknown copyist in the first half of the 16th century, as can be inferred from the characteristics of the style of the script and from the watermark ‘crossbow ‘ (closest type in Briquet, No. 748, year 1505).


    Неизвестен ръкопис от XVI в. от Палеографския архив на Националната банка на Гърция
    Мария Йовчева
    (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България)
    Евелина Минева
    (Национален и Каподистрийски университет в Атина, Гърция)


    Статията въвежда в научно обращение неизвестен славянски кодекс от ХVІ в., който се съхранява днес в Палеографския архив на Националната банка на Гърция, № MIET 64. Написан е на хартия и е конволут: състои се от два различни ръкописа, които съдържат химнографски произведения и богослужебни текстове. Въз основа на приписката на л. 70v, където стои името „дяк Йоан“ и датата 1549 г., както и поради характеристиките на писмото, се предлага хипотезата, че вторият ръкопис е дело на известния преписвач Йоан Кратовски. Неговата писаческа дейност е продължила от 1526 г. до 1583 г. и така този кодекс принадлежи към по-ранния период от творчеството му. Както се споменава в бележката на преписвача, първата част от ръкописа е предназначена за манастир, наречен „Св. Архангел“. Най-вероятно става въпрос за посветения на св. архангел Михаил Лесновски манастир, който се намира в близост до град Кратово и е имал тесни връзки с града, особено през ХV и ХVІ в. Първият ръкопис – до л. 30, е създаден от неизвестен преписвач през първата или втората четвърт на ХVІ в., както може да се съди от характеристиките на писмото и от съдържанието, но и от водния знак „арбалет“ (най-близкият тип в Briquet, № 748 от 1505 г.).


Атрибутивные признаки рукописей коллекции И. П. Лаптева

Ръкописната колекция И. П. Лаптев: атрибутивни признаци

  • Summary/Abstract

    The paper looks at the attributive features of the manuscripts, which belonged to Ivan Petrovich Laptev, a merchant, a bibliophile and one of the first significant Russian manuscript book collectors, that the author was able to identify. His collection was sold off at an auction in 1840 and is in need of reconstruction. Various markers that were preserved on Laptev’s manuscripts would help to do this. These markers include ink-made numbers (on the inner side of the top cover of the binding and inside the books), blind stamps from printing with the owner’s initials and ancient coins, various marks left by Laptev himself and his family members, as well as silk bookmarks glued to page margins.


    Ръкописната колекция И. П. Лаптев: атрибутивни признаци
    Жанна Левшина
    (Руска национална библиотека, Санкт Петербург, Русия)

    В статията се идентифицират и разглеждат атрибутивните характеристики на славянските ръкописи, принадлежали на Иван Петрович Лаптев, търговец, библиофил и един от първите значими руски колекционери на ръкописни книги. Колекцията му е продадена на търг през 1840 г. и се нуждае от реконструкция. Различни маркери, запазени върху ръкописите на Лаптев, помагат да бъде разпозната колекцията като цяло. Тези маркери включват номера с мастило (от вътрешната страна на горната корица на подвързията и отвътре на книгите), слепи печати с инициалите на собственика и с изображения на древни монети, бележки и маркиращи знаци, оставени от самия И. П. Лаптев и от членовете на неговото семейство, като копринени разделители, залепени в полетата на страниците.


Гомилия на Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевом Златоусте и минее четьей HAZU III c 22: один или разные переводы?*

Хомилията за Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевия Златоуст и чети-миней HAZU III c 22: един или различни преводи?

  • Summary/Abstract

    Opinions differ as to whether the versions of the Homily on the Transfiguration of Christ by Proclus of Constantinople (BHG 1980) in the Jagić Zlatoust and in MS HAZU III c 22 represent one translation or two. The present article examines the text-critical arguments in favour of each of these views. The comparison includes the other two known copies of the oration which are attributed by K. Ivanova to the same version. The analysis carried out gives the basis for a firm conclusion that the four copies originated from the same translation. Compared with the other sources, the text in the Jagić Zlatoust contains most variations which resulted not only from some copyist’s negligence but also from a deliberate editorial intervention. There are no text-critical arguments to confirm a closer relation between some of the copies but it can nevertheless be argued that the Jagić Zlatoust has a more isolated position in relation to the other copies in the South Slavonic tradition of this translation of the homily.


    Хомилията за Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевия Златоуст и чети-миней HAZU III c 22: един или различни преводи?
    Лора Тасева
    (Институт за балканистика с Център по тракология при БАН,София, България)

    В науката са изказани две различни мнения относно принадлежността към един или два превода на версиите на Хомилията за Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевия Златоуст и в сборник от Хърватската академия на науките и изкуствата HAZU III c 22. Настоящата статия разглежда текстологическите аргументи в полза на всяка от двете тези. В съпоставката сa включени и другите два известни преписа на проповедта, атрибуирани от Климентина Иванова към същата текстова разновидност. Извършеният анализ дава основания за категорично заключение, че и четирите преписа възхождат към един и същ превод. В сравнение с останалите източници текстът в Ягичевия Златоуст съдържа най-много отклонения, които са резултат не само на преписваческа небрежност, но и на съзнателна редакторска намеса. Не се установяват текстологични аргументи за по-тясна връзка между някои от преписите, но все пак може да се твърди, че Ягичевият препис заема по-изолирана позиция спрямо останалите в южнославянската традиция на този превод на хомилията.
     


Избранные статьи новоизводных Панегириков (Торжественников) в Сборнике № 28 из московского частного собрания

Избрани статии от новоизводните панигирици (тържественици) в сборник № 28 от московска частна сбирка

  • Summary/Abstract

    The author introduces a new (previously unknown) Slavic copies of a homiliary structured by the New Jerusalem Typikon: in the composite miscellany No 28 from the Moscow private collection and fragments of a panegyricon of the last quarter of the 16th century from the Moscow private collection. The article provides a brief archeographic description of the manuscript and its article-by-article composition, and publishes all the glosses and comments that reflect the textual history of panegyricons.


    Избрани статии от новоизводните панигирици (тържественици) в сборник № 28 от московска частна сбирка
    Александр Д. Паскаль
    (Руска държавна библиотека, Москва, Русия)

    Авторът въвежда в научно обращение непубликувани и досега неизвестни преписи на произведения от триодния и от минейния цикъл на Панигирика (Тържественика) в сборник конволут от последната четвърт на ХVІ век, съхранен в московска частна колекция. Статията включва кратко археографско описание на ръкописа и неговото съдържание по отделни статии, публикува всички съдържащи се в него глоси и коментари, отразяващи текстологичната история на новоизводните панигирици.


Слово на день Воздвижения Креста Андрея Критского в Милешевском панегирике

Слово за празника Въздвижение на Кръста от Андрей Критски в Милешевския панигирик

  • Summary/Abstract

    The present article proposes a study of the Slavonic translation of Andrew of Crete’s Homily on the Exaltation of the Holy Cross (BHG 443; CPG 8179) which is partially preserved in the Mileševa Panegyrikon. The study compares the second part of this oration preserved in the Mileševa Panegyrikon with its first part distributed in other menaion readers of the old redaction. The morphological and syntactical analysis leads to the conclusion that the two Slavonic versions, which are distributed in calendar collections of the old redaction, are the two parts of a single old-redaction translation of this homily and that the Mileševa Panegyrikon includes its entire text which is currently only partially preserved.


    Слово за празника Въздвижение на Кръста от Андрей Критски в Милешевския панигирик
    Цветомира Данова
    (Кирило-Методиевски научен център, БАН, София, България)

    Настоящата статия предлага проучване на частично запазения в Милешевския панигирик (сръбски ръкопис от края на ХIII и началото на ХIV в. от сбирката в манастира Цетине) славянски превод на Словото за Въздвижение на кръста от Андрей Критски (BHG 443; CPG 8179). В изследването се съпоставят текстът на запазената втора половина на това слово от Милешевския панигирик с първата половина на произведението, разпространена в други староизводни чети-минеи. Въз основа на морфо-синтактичен и лексикален анализ авторът стига до заключението, че двете славянски версии, разпространени в староизводните календарни сборници, са две части на един общ староизводен превод на това слово, а Милешевският панигирик е съдържал цялостния му текст, който сега е съхранен частично.


The Independent Transmission of Chapter 21 of the Slavic De hominis opificio in Codex Mosquensis, Russian State Archive 88 (Obolensky collection 201)

Независима трансмисия на глава 21 от славянския превод на De hominis opificio в ръкопис № 88 (колекция Оболенски 201), Руски държавен архив, Москва

  • Summary/Abstract

    The paper discusses the newly discovered fragment (No. 88, Russian State Archive of Ancient Acts, Obolensky collection f. 201, first decades of 16th c.) of Gregory of Nyssa’s De hominis opificio in Slavonic translation. It also offers an edition of the text in parallel with its Greek source, an English translation with references and biblical quotations, the Slavonic archetype, and the text of the same fragment in No. 1032, National Library in Sofia.

    Независима трансмисия на глава 21 от славянския превод на De hominis opificio в ръкопис № 88 (колекция Оболенски 201), Руски държавен архив, Москва

    Анисава Милтенова
    (Институт за литература при БАН, София, България)
    Лара Селс
    (Католически университет в Льовен, Белгия)

    Статията разглежда новооткрит фрагмент от славянския превод на съчинението De Hominis opificio от Григорий Нисийски в ръкопис № 88 (колекция Оболенски № 201) в Руския държавен архив за древни актове, от първите десетилетия на ХVІ в. Прави се първоначална характеристика на съдържанието на ръкописа. Публикацията включва също издание на текста паралелно с гръцкия му източник, превод на английски език с препратки и библейски цитати, текст на славянския архетип и текст на същия фрагмент в ръкопис НБКМ № 1032 от 1553 г., писан от Висарион Дебърски. Текстологията позволява да се направят изводи за връзките на състава на ръкопис № 88 с атонската традиция.


Тырновская литературная школа и ее отражение в книжности Сербского Деспотата

Търновската литературна школа и нейното отражение в книжовността на Сръбския деспотат

  • Summary/Abstract

    The arrival of Gregory the Sinaite to Mount Athos (c. 1326) and his relocation to the borderland between Bulgaria and the Byzantine Empire, where he founded a monastery in Paroria, marked the beginning of a new chapter in the evolution of spiritual life. Gregory’s hesychast ideas attracted a substantial number of disciples from various nationalities, some of whom went on to become prominent representatives of spiritual life in their respective milieus (Patriarch Kallistos of Constantinople, Patriarch Euthymius of Tărnovo). These ideas rapidly spread among South Slavs. The writings of Patriarch Euthymius, the founder of the Tărnovo Literary School, soon became well known in the Serbian milieu and were often copied. After the fall of Tărnovo (1393) many followers of Euthymius’s literary ideas relocated to Serbian lands. Following the Parorian traditions of Gregory the Sinaite, in Serbian lands they established a series of smaller monastic communities, where they pursued translation and intellectual work; these communities are usually referred to as pustinja (desert, hermitage) precisely to emphasize their wish to avoid contacts with the wider community, both monastic and secular. Among them two names are particularly noteworthy: Constantine of Kostenets / Konstantin Kostenechki and Gregory Tsamblak. Both had enviable reputations as men of letters even before they came to the Despotate. As a layman, Constantine was close to Despot Stefan Lazarević and spent time at his court; he wrote the Explanatory Treatise on the Letters and the Vita of Despot Stefan Lazarević. Upon his arrival in Serbia Gregory became the hegoumenos (abbot) of the Dečani Monastery and penned the Service and Vita of the monastery’s founder Stefan of Dečani, as well as the Account of the Translation of the Relics of St Paraskeva from Tărnovo to Vidin and Serbia. By the end of the 14th century, a new literary genre emerged in Serbia – the paraklesis, which was based precisely on the Tărnovo literary models. Forced to leave Tărnovo and Bulgaria, the refugees who had arrived in Serbia brought the traditions of the Tărnovo Literary School and thereby had a significant impact on the development and spirit of Serbian literature in the first half of the 15th century.

     

    Търновската литературна школа и нейното отражение в книжовността на Сръбския деспотат
    Татяна Суботин-Голубович
    (Университет в Белград, Сърбия)

    Пристигането на Григорий Синаит от Атон и по-късно основаването на манастир в Парория (1335), бележи началото на нов етап в еволюцията на духовния живот на Балканите. Исихастките идеи на Григорий привличат значителен брой ученици от различни националности, някои от които стават видни представители на духовния живот в съответната среда (Константинополският патриарх Калист, патриарх Евтимий Търновски). Тези идеи бързо се разпространяват сред южните славяни. Творбите на патриарх Евтимий, основател на книжовната школа в Търново, скоро стават добре известни в сръбска среда и често се преписват. След падането на Търново (1393) много последователи на литературните идеи на Евтимий се преселват в сръбските земи. Следвайки парорийските традиции на Григорий Синаит, в сръбските земи се създават поредица от по-малки монашески общности, които извършват интелектуална работа; тези общности обикновено се наричат пустини именно за да подчертаят желанието им да избегнат контакти с по-широката общност, както монашеска, така и светска. Сред тях особено забележителни са две имена: Константин Костенечки и Григорий Цамблак. И двамата имат завидна репутация като творци още преди да дойдат в сръбските предели. Като мирянин Константин е близък с деспот Стефан Лазаревич и прекарва дълго време в двора му. Както е известно, пише Житие на деспота. След пристигането си в Сърбия Григорий става игумен на манастира Дечани и написва Служба и Житие на основателя на манастира Стефан Дечански, както и разказ за пренасянето на мощите на св. Петка / Параскева от Търново във Видин и в Сърбия. В края на XIV в. в Сърбия възниква нов химнографски жанр – параклис, който се основава именно на литературните модели в Търново. Принудени да напуснат Търново и България, пристигналите в Сърбия бежанци донасят традициите на книжовната школа и по този начин оказват значително влияние върху развитието и духа на сръбската литература през първата половина на XV в.


Жития болгарских святых в Стишном прологе XVI в. Cod. Kop. 19 из Собрания Йернея Копитара (НУБ, Любляна)

Жития на български светци в Стишния пролог от ХVІ в. Cod. Kop. 19 от сбирката на Йерней Копитар (НУБ, Любляна)

  • Summary/Abstract

    The article analyses problems related to the literary history of the Prolog’ Vitae of the well-known Bulgarian saints Paraskeve of Epibatai / Petka of Tărnovo, John of Rila, Hilarion of Moglena (Măglen), and Michael, the Warrior of Potuka, as found in the Slavic manuscript tradition (more precisely, in the sixteenth-century Serbian hagiography), according to the Prolog in Verses for the winter half of the year (Cod. Kop. 19 from 1594, Kopitar’s collection, National and University Library, Ljubljana). The aim of the investigation is, on the basis of text-critical study of the Lives in Bulgarian, Russian and Serbian copies, to outline their specific features, genealogy, belonging to a literary school and their place in the hagiological complex, dedicated to the Bulgarian saints.


     

    Жития на български светци в Стишния пролог от ХVІ в. Cod. Kop. 19 от сбирката на Йерней Копитар (НУБ, Любляна)
    Елена Томова
    (Институт за литература при БАН, София, България)

    В статията се анализират проблеми на литературната история на проложните жития на известните български светци Параскева Епиватска / Петка Търновска, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и Михаил Воин в славянската ръкописна традиция (конкретно в сръбската агиография от XVI в.), поместени в Стишен пролог за зимната половина на годината (Копитарова сбирка в Народната и университетска библиотека в Любляна, Cod. Kop. 19 от 1594 г.). Целта на изследването е на основата на текстологическото проучване на житията в български, сръбски и руски преписи да се определи тяхната специфика, генеалогия, принадлежността им към определена литературна школа и тяхното място в общия агиологически комплекс, посветен на българските светци.

     


Slavonic Tradition of the Apocryphal Acts of Thomas in India and the MS 1789/700 of the Dragomirna Monastery (Moldavia, Romania)1

  • Summary/Abstract

    This paper examines the Slavonic translations of the Apocryphal Acts of Thomas in India, focusing particularly on a copy included in the Dragomirna miscellany No.1789/700 dated back to the fifteenth century. The Slavonic Acts of Thomas in this codex deserves special attention, as the deviation of this manuscript from the other Slavonic copies of the same title indicate that it is arguably derived from a Greek Vorlage, different from the one other Slavonic manuscripts were made from. This paper analyzes the textual and linguistic features of the Dragomirna manuscript in comparison with other Slavonic copies and argues that the protograph of the Dragomirna copy appeared in the early Middle Bulgarian period up to the 12th–13th centuries. It is also noticed that the Dragomirna manuscript is characterized not only by the difference of Vorlage but also by the way in which the Greek text was translated. It is the translator’s effort to make a faithful translation of the Vorlage that makes this manuscript strikingly different from other Slavonic copies of the Acts of Thomas.


     

    Славянската традиция на апокрифните Деяния на апостол Тома в ръкопис № 1789/700 от сбирката на манастира Драгомирна (Молдова, Румъния)
    Кейко Митани
    (Университет в Токио, Япония)

    Настоящата статия разглежда славянските преводи на апокрифните Деяния на апостол Тома в Индия, като се съсредоточава по-специално върху преписа, включен в ръкопис от манастира Драгомирна № 1789/700, датиран от XV в. Текстът в този кодекс заслужава специално внимание, тъй като отликите му спрямо другите славянски преписи на същото произведение показват, че той възхожда към гръцки оригинал, различен от този, от който произхождат другите славянски преписи. В статията се анализират текстологичните и езиковите особености на ръкописа от сбирката на Драгомирна в сравнение с други славянски преписи и с текстове от Супрасълския сборник от Х–ХІ в. и се твърди, че протографът на копието от Драгомирна се е появил през ранния среднобългарски период XII–XIII век. Отбелязва се също, че ръкописът от Драгомирна се характеризира не само с разлики, дължащи се на първообраза, но и на начина, по който е преведен гръцкият текст. Усилията на преводача към верен и точен превод на оригинала, прави този ръкопис различен от другите славянски преписи на Деяния на апостол Тома.


Характеристика языка Деяния апостола Фомы в рукописи НИМ24*

Езикова характеристика на Деянията на апостол Тома в ръкопис НИМ24

  • Summary/Abstract

    The topic of the article concerns the issue of the presence of traces of language archaisms in texts, emerged in an early state of the Old Bulgarian literary practice but preserved in later copies. The object of research is the apocrypha Acts of Thomas the Apostle, based on the copy in the Serbian manuscript NHM24. The grammatical peculiarities in the text are the special subject of research. Even when the copy is centuries old or the text has been edited, traces of the proto text are kept to a certain degree. In the Acts of Thomas the Apostle are registered obvious grammatical archaisms that can be found it the text only if it has emerged in a time when they had still been active in the Old Bulgarian literary language.


    Езикова характеристика на Деянията на апостол Тома в ръкопис НИМ24
    Мария Спасова
    (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България)

    Темата на статията е свързана с проблема за наличието на следи от езикови архаизми в текстове, възникнали на ранен етап от старобългарската книжовна практика, но запазени в късни преписи. Обект на изследване е апокрифът Деяния на апостол Тома по преписа му в сръбския ръкопис НИМ24. Предмет на изследване са граматическите особености в текста. Дори когато преписът е отдалечен с векове от времето на появата си или ако текстът е бил подлаган на редактиране, следи от прототекста се съхраняват в различна степен. В Деяния на апостол Тома се регистрират несъмнени граматически архаизми, които е възможно да присъстват в текста само ако той е възникнал по време, когато те все още са били активни в старобългарския книжовен език.


К вопросу о соотношении текстов Новгородской и Устюжской Кормчих книг

Към въпроса за съотношението на текстовете на Новгородската и на Устюжската кръмчая

  • Summary/Abstract

    The article is devoted to the analysis of the textual and linguistic features of the penitentiary texts contained in two Kormčie: the Novgorod Kormčaja 1282 (GIM, Synodal Collection, № 132) and Ustjug Kormčaja (RSL, Rumjancev Collection № 230, 13th–14th century). The penitential texts “The Typikon of the Monastery of St John of Pantelleria”, the penitential rules of Basil the Great and of Theodore Studite
    (“O ostanceh cerkovnyh”) and “Rules for Monks” are examined. It is noted that all these texts were given in both Kormčie in the same translations; however, their texts were edited to various degrees, including language. It is concluded that, when examining a Kormčaja, it is necessary to take into account the heterogeneity of its composition and to carry out the analysis not comprehensively, but article by article. As a result of the study, it can be said that the texts of some penitential texts are presented in an older version in the Ustjug Kormčaja, and others indicate the archaic version in the Novgorod-Varsonof’ev group.


    Към въпроса за съотношението на текстовете на Новгородската и на Устюжската кръмчая
    Галина С. Баранкова
    (Институт за руски език, РАН, Москва, Русия)


    В статията се разглежда въпросът за съотношението на протографите на покайните текстове, представени в Новгородската (1282) и в Устюжката кръмчая (ХІІІ–ХІV в.). В проучването се привличат данни от Устава на манастира Св. Йоан Пантелерийски, от Правилата на Василий Велики за епитимиите, от Правилата на Теодор Студит „За монасите, които пропускат Божествената литургия“ („О останцех церковных”) и компилацията „Правила за монасите“ („Правила о черноризцах”). Анализират се текстологичните и езиковите особености на паметниците. Подчертава се, че всички текстове за покайни практики са дадени в кръмчиите в един и същи превод, но текстовете са били редактирани в различна степен, включително езиково. Установява се, че повече архаични четения се съдържат в Устава на Йоан и в Правилата на Василий Велики в редакцията на Устюжката кръмчия. Статията на Теодор Студит съответства повече на гръцкия оригинал в Новгородската кръмчия, а в Устюжката е претърпяла значителни промени. „Правилата за монасите“ са представени в Устюжката кръмчия в ранна версия, а в Новгородската кръмчия този паметник е претърпял значителна редакция (съкращаване, комбиниране на няколко правила в едно). Заключението е, че при проучването на паметниците е необходимо да се вземе предвид хетерогенността на състава и да се извърши анализът не комплексно, а статия по статия.


Заметки о месяцесловах русских Часословов XV в.1

Бележки за месецословите в руските часослови от ХV век

  • Summary/Abstract

    The article deals with textual features of five Menologies as a part of so-called Great Horologia of the 15th century. The division of these Menologies into two groups is established. The first group reflects the features of the Menologies that go back to the Russian translation of the Jerusalem Typicon of the middle of the 14th century. The manuscripts of this group come from the greatest monastic centers, namely the Trinity Lavra of St Sergius and the St Joseph’s Monastery near Volok Town. They show that the older Russian translation of the Jerusalem Typicon, in its complete form known in the only two manuscripts, had a greater distribution in Russia than was previously believed. The Menology of the printed Horologion published by Schweipolt Fiol in 1491 attests to the prominence of the older Russian translation of the Jerusalem Typicon in Western Russia as well. The second group goes back to the late Russian version of the Jerusalem Typicon of 67 chapters. This version supersedes the Menology of the older Russian translation of the Jerusalem Typicon in the 16th century.


     

    Бележки за месецословите в руските часослови от ХV век
    Татяна В. Пентковская
    (Московски държавен университет, Москва, Русия)

    В статията са разгледани текстологичните особености на месецословите в пет преписа на часослови от ХV в. Установено е разделянето на тези месецослови на две групи. Първата група отразява особеностите на текста на месецослова в руски превод според Йерусалимския устав от средата на XIV в. Преписи от тази група произхождат от големи монашески центрове, а именно Троице-Сергиевата лавра и Йосифо-Волоколамския манастир. Те показват, че по-старият руски превод на Йерусалимския типик, известен като цяло само в два екземпляра, е бил по-широко разпространен в Русия, отколкото се смяташе по-рано. Месецословите в отпечатания часослов на Швайполт Фиол (Schweipolt Fiol) от 1491 г. свидетелстват за популярността на по-стария руски превод на Йерусалимския устав в Западна Русия. Втората група възхожда към месецослова на късното руско издание на 67 глави от Йерусалимския типик. Тази версия през ХVІ в. замества месецословите от по-стария руски превод на Йерусалимския типик.


(Traces of the Eusebius’ Canonical Tables in Medieval Slavonic Manuscripts of the Four Gospels – Preliminary Notes)

Се ѹбо поѱаннымъ канонѡⷨ скаꙁанїе стаже мъ повѣсть с есть ... (Следите на Евсевиевите канонични таблици в славянски четириевангелия – предварителни бележки)

  • Summary/Abstract

    The article is an attempt to answer the question why the so-called Eusebius’ Canon Tables of concordance, widespread in all other linguistic traditions (Greek, Latin, Georgian, Armenian, etc.) are missing in the Slavic four gospels until the 14th century. Glagolitic and Cyrillic codices are considered and special attention is paid to the small number of examples with indications of concordance in the margin, found only in the Codex Zographensis and in two Russian Four Gospels manuscripts from the 15th century. The placement of the concordance in the inner margin of the Glagolitic codex is explained by the influence of the Latin tradition, where this is common practice. The lack of Eusebius’ canons in the Slavonic one is probably a result of the fact that the Slavic translation of the gospel text appeared relatively late, in the second half of the 9th century, when in Byzantium Eusebius’ canons from a tool of hermeneutic analysis gradually became a liturgical marker.


    Се ѹбо поѱаннымъ канонѡⷨ скаꙁанїе стаже мъ повѣсть с есть ...
    (Следите на Евсевиевите канонични таблици
    в славянски четириевангелия – предварителни бележки)
    Аксиния Джурова, Вася Велинова
    (Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“,
    София, България)


    Статията е опит да се отговори на въпроса защо в славянските четвероевангелия до ХІV в. липсват т. нар. Евсевиеви канонични таблици на конкорданса, широко разпространени във всички други езикови традиции. Разглеждат се глаголически и кирилски кодекси и се обръща специално внимание на малкия брой примери с указания за конкорданс в полетата, открити единствено в Зографското глаголическо четвероевангелие и в две руски четвероевангелия от ХV в. Направен е обстоен преглед на особеностите на византийската традиция. Поместването на цифрите на конкорданса в страничното поле на глаголическия кодекс се обяснява с влиянието на латинската традиция, където това е обичайна практика. Липсата на Евсевиеви канони в славянската вероятно е резултат от факта, че славянският превод на евангелския текст възниква сравнително късно, във втората половина на ІХ в., когато в самата Византия Евсевиевите канони от инструмент на херменевтичен анализ се превръщат постепенно в литургичен маркер.


The Last Judgment Scene in the Prophet Elijah Church (1550) in Sofia: Non-traditional Elements and Athonite Influences

Сцената Страшния съд в църквата „Св. пророк Илия“ (1550) в София: нетрадиционни елементи и атонски влияния

  • Summary/Abstract

    The composition of the Last Judgment in the church of Prophet Elijah (1550) in Iliyantsi (Sofia) was the first in Bulgaria in its new, thematically expanded model introduced by the Cretan school in the monasteries on Mount Athos and on the island in the Ioannina lake (1530s–1540s). Just several years later, the new elements such as the Dream of Daniel and the image of the poor man were included. The artist has not only transferred and interpreted the latest novelties for the 16th century, but has also added to and enriched the picture of the Last Judgment with unique images such as the personifications of the planets and the Zodiac, images of the prophets David and Solomon, the Heavenly Jerusalem and the conversation of the Theotokos with Archangel Michael in heaven. The image of an icon of Christ Pantokrator at the scales with sins also remains without a parallel and difficult to interpret. The numerous novelties in the iconography of the Iliyantsi church, introduced for the first time several years earlier on Mount Athos, may only be due to very active and direct relations between Sofia and Mt. Athos during the 16 th century.

    Сцената Страшния съд в църквата „Св. пророк Илия“ (1550) в София:
    нетрадиционни елементи и атонски влияния
    Ралица Русева

    (Институт за изследване на изкуствата при БАН, София, България)


    Композицията на Страшния съд в църквата „Св. Пророк Илия“ (1550) в Илиянци (София) за първи път в България представя нов, тематично разширен иконографски модел, въведен от Критската школа в манастирите на Света гора и на острова в Янинското езеро през 30-те – 40-те години на ХVІ в. Само няколко години след това в Илиянци се включват новите елементи като Сънят на пророк Даниил и образът на сиромаха. Зографът не само пренася и интерпретира последните нововъведения за XVI в., но прибавя и обогатява картината на Страшния съд с уникални образи като тези на персонификациите на планетите и зодиакалните знаци, образите на пророците Давид и Соломон, на Небесния Йерусалим и разговора на св. Богородица с архангел Михаил в Рая. Без паралел и трудно за разтълкуване остава изображението на икона на Христос Пантократор, поставена върху везните за измерване на греховете.
    Стилово живописта върху фасадата на Илиянската църква може да се разглежда като отделен паметник от стенописите в наоса. В иконографско отношение обаче, цялостната програма на наоса също е белязана от последните нововъведения на Критската школа. Стенописите от 1550 г. в Илиянския манастир разгръщат широко поле за интерпретация, тъй като паметникът е „междинен“ – в него се наслагват две художествени тенденции: първата е свързана с живописта на Охридско-Костурския регион от ХІV–ХV век, а втората представя новите явления в балканската живопис от 30-те – 40-е години на ХVІ в., дело на представителите на Критската школа. Множеството нововъведения в иконографията в Илиянската църква, които за първи път са реализирани няколко години по-рано на Света гора, могат да се дължат само на много активни и директни връзки между София и Света гора.
    Живописта от 1550 г. в Илиянската църква е основен средищен паметник между изкуството в светогорските манастири и по-късните паметници от Западна България и Северна Македония от края на ХVІ и началото на ХVІІ в.

     


Constantin-Cyril and (Soviet) Language Planning

Константин-Кирил и (съветското) планиране на езика

  • Summary/Abstract

    The present paper shortly dwells upon the role played by Saint Cyril in the politically driven discourse of later epochs, with particular reference to the Soviet “linguistic constructors” (jazykovye stroiteli) in the twenties and thirties of the past century. Starting from an interesting article by R.O. Jakobson, published in 1945, it traces some striking parallels between Cyril’s invention of the first Slavic alphabet and language planning activity, with respect to the problem of alphabet choice, in different times and cultural contexts. The construction of a symbolic meaning around the figure of Cyril has given rise, in the course of time, to different and stimulating approaches and interpretations.

    Константин-Кирил и (съветското) планиране на езика
    Виторио Спрингфилд Томелери
    (Държавен университет на Мацерата, Италия)


    Настоящата статия накратко се спира на ролята на св. Кирил в политически водения дискурс през по-късните епохи, с особено внимание към съветските „езикови строители“ през двадесетте и тридесетте години на миналия век. Започвайки от интересната публикация на Роман Якобсон от 1945 г., в статията се проследяват някои поразителни паралели между създаването от св. Кирил на първата славянска азбука и дейностите по планиране на езикови политики спрямо проблема с избора на азбука през различни времена и съответен културен контекст. Изграждането на символично значение около фигурата на Кирил поражда с течение на времето различни и стимулиращи подходи и интерпретации.


Translating Etymologies: The Versio Slavica of Theodoret of Cyrrhus’ Commentaries on the Song of Songs

Превод на етимологии в славянската версия на коментарите на Теодорит Кирски върху Песен на песните

  • Summary/Abstract

    The paper discusses a medieval Slavonic translation of Theodoret of Cyrrhus’ commentary of the Song of Songs and particularly the approach of the translator when he needed to render the etymological explanations of the exegete. It is hypothesized that Theodoret’s etymologies might have been one of the stimuli for Konstantin Kostenečki to use this method of explanation in the Treatise on the Letters


    Превод на етимологии в славянската версия на коментарите
    на Теодорит Кирски върху Песен на песните
    Маргарет Димитрова
    (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България)

    В статията се анализират подходите на средновековния славянски преводач при предаване на етимологиите, с които Теодорит Кирски си служи, когато тълкува Песен на Песните. Изказва се предположение, че етимологиите на Теодорит може да са били един от стимулите за Костантин Костенечки да използва този метод в „Сказание изявлено о писменех“, макар че те не са били непосредственият му извор.


Образ св. Николая Софийского в его пространном житии — авторские стратегии

Образът на св. Николай Софийски в неговото пространно житие – авторски стратегии

  • Summary/Abstract

    The article has as its object the investigation of the Life of St Nicholas of Sofia which was written by Matthew the Grammarian in the 16th century. First, the image of the saint is observed and his type is determined – he is a martyr. On the basis of this, the nominations are analysed and, more precisely, the epithets, their positioning and frequency in the text are examined. The selected examples in the article prove that the artistic labels used by the author are some sort of motivation for the normativeness of the saint’s image. An idea is alsoemphasized, that the author’s choice is related to the specific stages in the life of the Sofia martyr and is closely connected to the composition and the plot of the whole work.

    Образът на св. Николай Софийски в неговото пространно житие – авторски стратегии
    Мая Иванова
    (Кирило-Методиевски научен център при БАН, София, България)

    Статията изследва Житието на св. Николай Софийски, написано от Матей Граматик през ХVI в. В нея се разглежда образът на светеца, като на първо място се извежда типологизацията му на светец от мъченически тип. На тази база се проследяват номинациите, но най-вече – епитетите, и тяхното позициониране и честотност в текста. Посредством избрани примери се доказва, че художествените определения, с които си служи авторът, служат за мотивация за нормативността на образа на светеца. Подчертана е също идеята, че авторовият подбор е съобразен с конкретните етапи от живота на софийския мъченик и е пряко свързан с композицията и изграждането на сюжета.


Some New Data on the Literary Activity of Samujil Bakacˇycˇ: Preliminary Remarks

Нови данни за литературната дейност на Самуил Бакачич (предварителни бележки)

  • Summary/Abstract

    Samujil Bakačyč was an Athonite man-of-letters who worked in the last quarter of the 17th century and was famous for his translations into Church Slavonic, most of which are known from single autographs. Among the works he translated, there were two of the most popular Greek anthologies – Thesauros by Damaskenos Stoudites (Venice, 1557/8) and Hamartolon soteria by Agapios Landos (Venice, 1641). While Bakačyč’s version of the latter, and especially of its third part – Miracles of The Theotokos – gained great popularity among the South Slavs, his 1691 translation of the Thesauros, although declared by him in a title page, has been so far known as partial and including a few vitae. The article aims to present two newly identified autographs of Samujil Bakačyč. They reveal some interesting details from the textual history and dissemination of the cycle of The Theotokos’ Miracles and shed light on the question about the real scope of his translation of the Thesauros

    Нови данни за литературната дейност на Самуил Бакачич
    (предварителни бележки)

    Диляна Радославова
    (Институт за литература при БАН, София, България)

    Самуил Бакачич е атонски книжовник, който работи през последната четвърт на XVII в. и е известен с преводите си на църковнославянски език, повечето от които познати от единични автографи. Сред преведените от него произведения са две от най-популярните гръцки антологии – Съкровище от Дамаскин Студит (Венеция, 1557/8) и Спасение на грешните от Агапий Ландос (Венеция, 1641). Докато версията на Бакачич на последното съчинение и особено на третата му част – Чудесата на св. Богородица, придобива голяма популярност сред южните славяни, неговият превод на Съкровище от 1691 г., макар и обявен от него в заглавна страница, досега е известен частично и включващ няколко жития. Статията има за цел да представи два новооткрити автографа на Самуил Бакачич. Те разкриват някои интересни подробности от текстовата история и разпространението на цикъла от Чудесата на св. Богородица и хвърлят светлина върху въпроса за реалния обхват на превода на Съкровище.


Pagan Bulgaria as Featured in the Russian Chronograph

Езическа България, отразена в Руския хронограф

  • Summary/Abstract

    The information about Bulgarians in the Russian Chronograph cover the period from their settlement in the Balkans to their fall under Ottoman domination, with the sources of information traceable to translations of Byzantine chronicles in a Bulgarian environment. The information about pagan Bulgaria is presented on different ways – it is an independent “kingdom” only after Christianisation, while earlier reports of Bulgarians are part of the history of Byzantium. There are no essential differences in the ways Bulgarian history has been described in the individual redaction of the Chronograph, but the way in which it has been interpreted by the Russian scribes is interesting.
     

    Деница Петрова
    (Институт за исторически изследвания при БАН, София, България)


    В Руския хронограф сведенията за българите обхващат периода от заселването им на Балканите до падането им под османска власт, като известията възхождат към преводи на византийски хроники, направени в българска среда. Сведенията за езическа България са представени по различен начин – тя е самостоятелно „царство“ едва след Покръстването, по-ранните известия за българите са част от историята на Византия. Няма съществени разлики в начина, по който е описана българската история в отделните редакции на Хронографа (версията от 1512 г.), но е интересен начинът, по който тя е интерпретирана от руските книжовници, което заслужава внимание.


PERSONALIA

Klimentina Ivanova at 80

  • Summary/Abstract
    On February 13 this year, one of the most brilliant minds in Bulgarian mediaeval literary studies, Prof. Dr. Klimentina Ivanova, turned 80. Her life has been dedicated to research into mediaeval Slavonic manuscripts, which she herselfsays are like a time machine that allows a return to times quite different from the present and a sharing of the experience of the people who created the books. Klimentina Ivanova’s passion and love for manuscripts is quite tangible both in her engaging texts accessible even to young readers not interested in mediaeval studies, such as In the Beginning Was the Book, 1 and in academic and expert editions like the description of manuscripts from the collection of Mikhail Pogodin2 or the volume of the works of Clement of Ohrid.3 Her work as a researcher began in the Institute of Literature at the Bulgarian Academy of Sciences where, even as a doctoral student, she did not only study medieval Slavonic manuscripts, but was also involved in describing those of them that had not yet been studied – a difficult task requiring competence in different fields. That was when she met with the noted Russian scholar Dmitry Sergeyevich Likhachov, with whom she discussed her ideas about hesychasm and at whose invitation she went to Russia, where she specialized at the Old Russian Literature Sector at the Institute of Russian Literature in St Petersburg (1968–1969). Although short, the period she spent in Russia was full of new discoveries while she described the manuscripts from the Pogodin collection, the pages of which proved to preserve works by Bulgarian writers such as Clement of Ohrid and Constantine of Preslav.
    Keywords: Personalia //

РЕЦЕНЗИИ

REVIEWS

  • Summary/Abstract
    EDITING MEDIAEVAL TEXTS FROM A DIFFERENT ANGLE: SLAVONIC AND MULTILINGUAL TRADITIONS. TOGETHER WITH FRANCIS J. THOMSON’S BIBLIOGRAPHY AND CHECKLIST OF SLAVONIC TRANSLATIONS To Honour Francis J. Thomson on the Occasion of his 80th Birthday. Ed. by Lara Sels, Jürgen Fuchsbauer, Vittorio Tomelleri and Ilse de Vos. (Orientalia Lovaniensia Analecta 276/ Biblioteque de Byzantion 19.) Leuven – Paris – Bristol, CT: Peeters Publishers, 2018, XII + 440 + [12] pp. ISBN: 9789042935310
    Keywords:

Subscribe to Scripta & e-Scripta vol. 20, 2020