MOUNT ATHOS

The Christological Cycle in the Naos of the Prophet Elijah Church (1550) in Sofia: Non-Traditional Elements and Athonite Influences

Христологичният цикъл в наоса на църквата „Св. пророк Илия“ (1550 г.) в София: нетрадиционни елементи и светогорски влияния

  • Summary/Abstract

    The paper is a continuation of the article “The Last Judgment Scene in the Prophet Elijah Church (1550) in Sofia: Untraditional Elements and Athonite Influences” (Rousseva 2020) and analysed the frescoes in the naos of the church. There is a problem with the overall iconographic programme in the naos: the obligatory scenes illustrating the Annunciation, the Transfiguration and Pentecost are absent, but there are illustrations in separate scenes of secondary and rarely encountered episodes. The scenes in the naos provide a wide field for interpretation, as it is ‘mediate’ between the art of Macedonia of the 14th–15th century and the art of the Cretan school of the 1530s and the 1540s. Beyond the large monasteries of Mount Athos, the island in the Lake of Ioannina and the Meteora, the murals in the Iliyantsi are among the first where the “new” scenes and images are interpreted, and in some respects, the first monument, e. g the kneeling Virgin in the scene of the Nativity, the Flagellation, The Apostles at the Grave has been included. For the first time in a Bulgarian church are illustrated the Sundays of the Pentecostarion. Of the works published so far, the scene Christ expels seven demons from Mary Magdalene is the earliest example in Balkan art. There are visible similarities of the scenes in the naos with the later examples, the work of the atelier of St Pimen. His teacher, Tomas, could possibly have worked at the church in Iliyantsi.


The Last Judgment Scene in the Prophet Elijah Church (1550) in Sofia: Non-traditional Elements and Athonite Influences

Сцената Страшния съд в църквата „Св. пророк Илия“ (1550) в София: нетрадиционни елементи и атонски влияния

  • Summary/Abstract

    The composition of the Last Judgment in the church of Prophet Elijah (1550) in Iliyantsi (Sofia) was the first in Bulgaria in its new, thematically expanded model introduced by the Cretan school in the monasteries on Mount Athos and on the island in the Ioannina lake (1530s–1540s). Just several years later, the new elements such as the Dream of Daniel and the image of the poor man were included. The artist has not only transferred and interpreted the latest novelties for the 16th century, but has also added to and enriched the picture of the Last Judgment with unique images such as the personifications of the planets and the Zodiac, images of the prophets David and Solomon, the Heavenly Jerusalem and the conversation of the Theotokos with Archangel Michael in heaven. The image of an icon of Christ Pantokrator at the scales with sins also remains without a parallel and difficult to interpret. The numerous novelties in the iconography of the Iliyantsi church, introduced for the first time several years earlier on Mount Athos, may only be due to very active and direct relations between Sofia and Mt. Athos during the 16 th century.

    Сцената Страшния съд в църквата „Св. пророк Илия“ (1550) в София:
    нетрадиционни елементи и атонски влияния
    Ралица Русева

    (Институт за изследване на изкуствата при БАН, София, България)


    Композицията на Страшния съд в църквата „Св. Пророк Илия“ (1550) в Илиянци (София) за първи път в България представя нов, тематично разширен иконографски модел, въведен от Критската школа в манастирите на Света гора и на острова в Янинското езеро през 30-те – 40-те години на ХVІ в. Само няколко години след това в Илиянци се включват новите елементи като Сънят на пророк Даниил и образът на сиромаха. Зографът не само пренася и интерпретира последните нововъведения за XVI в., но прибавя и обогатява картината на Страшния съд с уникални образи като тези на персонификациите на планетите и зодиакалните знаци, образите на пророците Давид и Соломон, на Небесния Йерусалим и разговора на св. Богородица с архангел Михаил в Рая. Без паралел и трудно за разтълкуване остава изображението на икона на Христос Пантократор, поставена върху везните за измерване на греховете.
    Стилово живописта върху фасадата на Илиянската църква може да се разглежда като отделен паметник от стенописите в наоса. В иконографско отношение обаче, цялостната програма на наоса също е белязана от последните нововъведения на Критската школа. Стенописите от 1550 г. в Илиянския манастир разгръщат широко поле за интерпретация, тъй като паметникът е „междинен“ – в него се наслагват две художествени тенденции: първата е свързана с живописта на Охридско-Костурския регион от ХІV–ХV век, а втората представя новите явления в балканската живопис от 30-те – 40-е години на ХVІ в., дело на представителите на Критската школа. Множеството нововъведения в иконографията в Илиянската църква, които за първи път са реализирани няколко години по-рано на Света гора, могат да се дължат само на много активни и директни връзки между София и Света гора.
    Живописта от 1550 г. в Илиянската църква е основен средищен паметник между изкуството в светогорските манастири и по-късните паметници от Западна България и Северна Македония от края на ХVІ и началото на ХVІІ в.

     


Biblical Quotations in the Athonite Translation of the Homilies Against the Aryans by St. Atanasios of Alexandria

  • Summary/Abstract
    The article is devoted to the Athonite translation of the Orations against the Arians by Athanasius of Alexandria, preserved in the so-called Ragagolnik of Epiphanius Slavinetsky. Late copy of the translation is saved in a manuscript from the Synodal collection 112 (No.360). from the 17th century, State Historical Museum, Moscow. The author makes observations on the language in a manuscript from the Pogodin collection 968, the Russian National Library, St. Petersburg and No.360 from the GIM confirms the general genesis of the copies in MS No. 360 and it. Biblical quotations testify that the translation from Mount Athos was made directly from the Greek language, without reference to the canonical books of the 10th century, but in accordance with the orthographic and grammatical standards of the Hesychastic Reform in 14th century. The translator knows and uses the translation of Konstantin of Preslav, but the similarities between the Old Bulgarian and the Athonite translations are mostly in the quotations of the New Testament. The differences between the Russian and Serbian versions are mainly due to the corrections made by Epiphanius Slavinetsky or the reference to Epiphanius of a protograph of another Greek tradition used on Mount Athos.

Subscribe to MOUNT ATHOS