Гомилия на Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевом Златоусте и минее четьей HAZU III c 22: один или разные переводы?*

Гомилия на Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевом Златоусте и минее четьей HAZU III c 22: один или разные переводы?*

Хомилията за Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевия Златоуст и чети-миней HAZU III c 22: един или различни преводи?

scripta_20_2020.jpg
  • Author(s):
  • Subject(s): Language and Literature Studies // Language studies // Studies of Literature // Philology // Theory of Literature //
  • Published by: Institute for Literature BAS
  • Print ISSN: 1312-238X
  • Summary/Abstract:

    Opinions differ as to whether the versions of the Homily on the Transfiguration of Christ by Proclus of Constantinople (BHG 1980) in the Jagić Zlatoust and in MS HAZU III c 22 represent one translation or two. The present article examines the text-critical arguments in favour of each of these views. The comparison includes the other two known copies of the oration which are attributed by K. Ivanova to the same version. The analysis carried out gives the basis for a firm conclusion that the four copies originated from the same translation. Compared with the other sources, the text in the Jagić Zlatoust contains most variations which resulted not only from some copyist’s negligence but also from a deliberate editorial intervention. There are no text-critical arguments to confirm a closer relation between some of the copies but it can nevertheless be argued that the Jagić Zlatoust has a more isolated position in relation to the other copies in the South Slavonic tradition of this translation of the homily.


    Хомилията за Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевия Златоуст и чети-миней HAZU III c 22: един или различни преводи?
    Лора Тасева
    (Институт за балканистика с Център по тракология при БАН,София, България)

    В науката са изказани две различни мнения относно принадлежността към един или два превода на версиите на Хомилията за Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевия Златоуст и в сборник от Хърватската академия на науките и изкуствата HAZU III c 22. Настоящата статия разглежда текстологическите аргументи в полза на всяка от двете тези. В съпоставката сa включени и другите два известни преписа на проповедта, атрибуирани от Климентина Иванова към същата текстова разновидност. Извършеният анализ дава основания за категорично заключение, че и четирите преписа възхождат към един и същ превод. В сравнение с останалите източници текстът в Ягичевия Златоуст съдържа най-много отклонения, които са резултат не само на преписваческа небрежност, но и на съзнателна редакторска намеса. Не се установяват текстологични аргументи за по-тясна връзка между някои от преписите, но все пак може да се твърди, че Ягичевият препис заема по-изолирана позиция спрямо останалите в южнославянската традиция на този превод на хомилията.
     


  • Page Range: 77-97
    No. of Pages: 21
    Language: Russian
    Year: 2020
    Issue No:: Scripta & e-Scripta vol. 20, 2020

    Submitted on:

  • LINK CEEOL:
  • Lora Taseva

    Prof., PhD Institute of Balkan Studies and Center of Thracology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria
    Description

    Лора Тасева закончила болгарскую филологию в Софийском университете им. Св. Климента Охридского. Там же на кафедре кириломефодиевистики защитила диссертацию на соискание ученой степени „доктор“ (1997). Специализировала в Вене (1995–1996), Мюнстере (1998, 2000–2001), Бонне (2003) и Берлине (2008, 2016). Работала в Кирилло-Мефодиевском научном центре БАН (1993–2009) и в Институте славянских языков и литератур Бернского университета в рамках проекта Швейцарского научного фонда (2010–2013). С 2012 г. она профессор в Институте балканистики с Центром фракологии при Болгарской академии наук. Ее основные научные интерессы направлены на рецепцию византийской литературы у балканских славян и в частности на искусство перевода, на издания средневековых рукописей, на греческо-славянскую лексикографию и историческую ономастику. Самостоятельно или в соавторстве она опубликовала две монографии, три издания средневековых памятников и более чем 120 студий, статей и рецензий. Редактор нескольких тематических сборников.