Barankova Galina Serafimovna
К вопросу о соотношении текстов Новгородской и Устюжской Кормчих книг
Към въпроса за съотношението на текстовете на Новгородската и на Устюжската кръмчая
-
Summary/Abstract
The article is devoted to the analysis of the textual and linguistic features of the penitentiary texts contained in two Kormčie: the Novgorod Kormčaja 1282 (GIM, Synodal Collection, № 132) and Ustjug Kormčaja (RSL, Rumjancev Collection № 230, 13th–14th century). The penitential texts “The Typikon of the Monastery of St John of Pantelleria”, the penitential rules of Basil the Great and of Theodore Studite
(“O ostanceh cerkovnyh”) and “Rules for Monks” are examined. It is noted that all these texts were given in both Kormčie in the same translations; however, their texts were edited to various degrees, including language. It is concluded that, when examining a Kormčaja, it is necessary to take into account the heterogeneity of its composition and to carry out the analysis not comprehensively, but article by article. As a result of the study, it can be said that the texts of some penitential texts are presented in an older version in the Ustjug Kormčaja, and others indicate the archaic version in the Novgorod-Varsonof’ev group.
Към въпроса за съотношението на текстовете на Новгородската и на Устюжската кръмчая
Галина С. Баранкова
(Институт за руски език, РАН, Москва, Русия)
В статията се разглежда въпросът за съотношението на протографите на покайните текстове, представени в Новгородската (1282) и в Устюжката кръмчая (ХІІІ–ХІV в.). В проучването се привличат данни от Устава на манастира Св. Йоан Пантелерийски, от Правилата на Василий Велики за епитимиите, от Правилата на Теодор Студит „За монасите, които пропускат Божествената литургия“ („О останцех церковных”) и компилацията „Правила за монасите“ („Правила о черноризцах”). Анализират се текстологичните и езиковите особености на паметниците. Подчертава се, че всички текстове за покайни практики са дадени в кръмчиите в един и същи превод, но текстовете са били редактирани в различна степен, включително езиково. Установява се, че повече архаични четения се съдържат в Устава на Йоан и в Правилата на Василий Велики в редакцията на Устюжката кръмчия. Статията на Теодор Студит съответства повече на гръцкия оригинал в Новгородската кръмчия, а в Устюжката е претърпяла значителни промени. „Правилата за монасите“ са представени в Устюжката кръмчия в ранна версия, а в Новгородската кръмчия този паметник е претърпял значителна редакция (съкращаване, комбиниране на няколко правила в едно). Заключението е, че при проучването на паметниците е необходимо да се вземе предвид хетерогенността на състава и да се извърши анализът не комплексно, а статия по статия.