Ralitsa Rousseva

The paper deals with several sixteenth- and seventeenth-century mural representations from different Balkan regions, illustrating Christ Expels Seven Demons from Mary Magdalene as an individual scene. The representations can be grouped in two categories based on the iconographic interpretation of the subject. The first one includes those in the Church of Prophet Elijah (1550) in Sofia and churches associated with the work of St Pimen of Zographou: the Church of the Dormition of the Theotokos in Zervat (1603, Albania), the Church of St Theodore Tyron and St Theodore Stratelates in Dobarsko (1614), the Monastery of St Nicholas in Seslavtsi (1616). The iconography of these four monuments is as a whole very reminiscent of other scenes of healings by Christ. The scene is placed in the context of the Pentecostarion cycle. The second group includes monuments painted by the artists from Linotopi, especially by Nicholas: the Monastery of the Dormition in Spilaio near Grevena (1649); the Monastery of the Transfiguration in Dryovouno (1652) and the Church of St Demetrius in Palatitsion (1570; 17th century). The general iconography here reminds of the healings of demon-possessed, while the iconographic characteristics of Mary Magdalene are akin to those of St Mary of Egypt. The scene is placed among those illustrating the Miracles and Parables.
In the Hermeneias of Dionysios there is no description of the scene, although it is included as a title in Πήγαι in the Divine Works and Miracles of Christ. Probably Dionysios of Fourna was familiar with representations on the subject. For the time being we can only assume that a representation of this scene has existed before 1550, i.e. before it was painted at the Monastery of Iliyantsi.

The paper is a continuation of the article “The Last Judgment Scene in the Prophet Elijah Church (1550) in Sofia: Untraditional Elements and Athonite Influences” (Rousseva 2020) and analysed the frescoes in the naos of the church. There is a problem with the overall iconographic programme in the naos: the obligatory scenes illustrating the Annunciation, the Transfiguration and Pentecost are absent, but there are illustrations in separate scenes of secondary and rarely encountered episodes. The scenes in the naos provide a wide field for interpretation, as it is ‘mediate’ between the art of Macedonia of the 14th–15th century and the art of the Cretan school of the 1530s and the 1540s. Beyond the large monasteries of Mount Athos, the island in the Lake of Ioannina and the Meteora, the murals in the Iliyantsi are among the first where the “new” scenes and images are interpreted, and in some respects, the first monument, e. g the kneeling Virgin in the scene of the Nativity, the Flagellation, The Apostles at the Grave has been included. For the first time in a Bulgarian church are illustrated the Sundays of the Pentecostarion. Of the works published so far, the scene Christ expels seven demons from Mary Magdalene is the earliest example in Balkan art. There are visible similarities of the scenes in the naos with the later examples, the work of the atelier of St Pimen. His teacher, Tomas, could possibly have worked at the church in Iliyantsi.

The composition of the Last Judgment in the church of Prophet Elijah (1550) in Iliyantsi (Sofia) was the first in Bulgaria in its new, thematically expanded model introduced by the Cretan school in the monasteries on Mount Athos and on the island in the Ioannina lake (1530s–1540s). Just several years later, the new elements such as the Dream of Daniel and the image of the poor man were included. The artist has not only transferred and interpreted the latest novelties for the 16th century, but has also added to and enriched the picture of the Last Judgment with unique images such as the personifications of the planets and the Zodiac, images of the prophets David and Solomon, the Heavenly Jerusalem and the conversation of the Theotokos with Archangel Michael in heaven. The image of an icon of Christ Pantokrator at the scales with sins also remains without a parallel and difficult to interpret. The numerous novelties in the iconography of the Iliyantsi church, introduced for the first time several years earlier on Mount Athos, may only be due to very active and direct relations between Sofia and Mt. Athos during the 16 th century.

Сцената Страшния съд в църквата „Св. пророк Илия“ (1550) в София:
нетрадиционни елементи и атонски влияния
Ралица Русева

(Институт за изследване на изкуствата при БАН, София, България)

Композицията на Страшния съд в църквата „Св. Пророк Илия“ (1550) в Илиянци (София) за първи път в България представя нов, тематично разширен иконографски модел, въведен от Критската школа в манастирите на Света гора и на острова в Янинското езеро през 30-те – 40-те години на ХVІ в. Само няколко години след това в Илиянци се включват новите елементи като Сънят на пророк Даниил и образът на сиромаха. Зографът не само пренася и интерпретира последните нововъведения за XVI в., но прибавя и обогатява картината на Страшния съд с уникални образи като тези на персонификациите на планетите и зодиакалните знаци, образите на пророците Давид и Соломон, на Небесния Йерусалим и разговора на св. Богородица с архангел Михаил в Рая. Без паралел и трудно за разтълкуване остава изображението на икона на Христос Пантократор, поставена върху везните за измерване на греховете.
Стилово живописта върху фасадата на Илиянската църква може да се разглежда като отделен паметник от стенописите в наоса. В иконографско отношение обаче, цялостната програма на наоса също е белязана от последните нововъведения на Критската школа. Стенописите от 1550 г. в Илиянския манастир разгръщат широко поле за интерпретация, тъй като паметникът е „междинен“ – в него се наслагват две художествени тенденции: първата е свързана с живописта на Охридско-Костурския регион от ХІV–ХV век, а втората представя новите явления в балканската живопис от 30-те – 40-е години на ХVІ в., дело на представителите на Критската школа. Множеството нововъведения в иконографията в Илиянската църква, които за първи път са реализирани няколко години по-рано на Света гора, могат да се дължат само на много активни и директни връзки между София и Света гора.
Живописта от 1550 г. в Илиянската църква е основен средищен паметник между изкуството в светогорските манастири и по-късните паметници от Западна България и Северна Македония от края на ХVІ и началото на ХVІІ в.