Vasya Velinova

The article examines the different versions of the story of the Trojan War – ancient plots known in Bulgarian medieval literature as a result of translation work. The works are examined in the context of the medieval idea of the historical process. An attempt has been made to show the ways of adapting, rethinking and reassessing the works – through commentary and additions to the native history, by “inserting” into the world Byzantine chronicles, moving the corresponding text from the periphery of literary production to more elite compositions or by combining them with other works in collections of different function.

The article is an attempt to answer the question why the so-called Eusebius’ Canon Tables of concordance, widespread in all other linguistic traditions (Greek, Latin, Georgian, Armenian, etc.) are missing in the Slavic four gospels until the 14th century. Glagolitic and Cyrillic codices are considered and special attention is paid to the small number of examples with indications of concordance in the margin, found only in the Codex Zographensis and in two Russian Four Gospels manuscripts from the 15th century. The placement of the concordance in the inner margin of the Glagolitic codex is explained by the influence of the Latin tradition, where this is common practice. The lack of Eusebius’ canons in the Slavonic one is probably a result of the fact that the Slavic translation of the gospel text appeared relatively late, in the second half of the 9th century, when in Byzantium Eusebius’ canons from a tool of hermeneutic analysis gradually became a liturgical marker.

Се ѹбо поѱаннымъ канонѡⷨ скаꙁанїе стаже мъ повѣсть с есть ...
(Следите на Евсевиевите канонични таблици
в славянски четириевангелия – предварителни бележки)
Аксиния Джурова, Вася Велинова
(Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“,
София, България)

Статията е опит да се отговори на въпроса защо в славянските четвероевангелия до ХІV в. липсват т. нар. Евсевиеви канонични таблици на конкорданса, широко разпространени във всички други езикови традиции. Разглеждат се глаголически и кирилски кодекси и се обръща специално внимание на малкия брой примери с указания за конкорданс в полетата, открити единствено в Зографското глаголическо четвероевангелие и в две руски четвероевангелия от ХV в. Направен е обстоен преглед на особеностите на византийската традиция. Поместването на цифрите на конкорданса в страничното поле на глаголическия кодекс се обяснява с влиянието на латинската традиция, където това е обичайна практика. Липсата на Евсевиеви канони в славянската вероятно е резултат от факта, че славянският превод на евангелския текст възниква сравнително късно, във втората половина на ІХ в., когато в самата Византия Евсевиевите канони от инструмент на херменевтичен анализ се превръщат постепенно в литургичен маркер.

Reviews / Gregory Palamas in Medieval Slavonic Manuscript Tradition: A Contemporary Glance Marco Scarpa. Gregorio Palamas Slavo. La tradizione manoscritta delle opera. Recensione dei codici. Milano: BIBLION, 2012, 218 pp.