The composition of the Last Judgment in the church of Prophet Elijah (1550) in Iliyantsi (Sofia) was the first in Bulgaria in its new, thematically expanded model introduced by the Cretan school in the monasteries on Mount Athos and on the island in the Ioannina lake (1530s–1540s). Just several years later, the new elements such as the Dream of Daniel and the image of the poor man were included. The artist has not only transferred and interpreted the latest novelties for the 16th century, but has also added to and enriched the picture of the Last Judgment with unique images such as the personifications of the planets and the Zodiac, images of the prophets David and Solomon, the Heavenly Jerusalem and the conversation of the Theotokos with Archangel Michael in heaven. The image of an icon of Christ Pantokrator at the scales with sins also remains without a parallel and difficult to interpret. The numerous novelties in the iconography of the Iliyantsi church, introduced for the first time several years earlier on Mount Athos, may only be due to very active and direct relations between Sofia and Mt. Athos during the 16 th century.

Сцената Страшния съд в църквата „Св. пророк Илия“ (1550) в София:
нетрадиционни елементи и атонски влияния
Ралица Русева

(Институт за изследване на изкуствата при БАН, София, България)

Композицията на Страшния съд в църквата „Св. Пророк Илия“ (1550) в Илиянци (София) за първи път в България представя нов, тематично разширен иконографски модел, въведен от Критската школа в манастирите на Света гора и на острова в Янинското езеро през 30-те – 40-те години на ХVІ в. Само няколко години след това в Илиянци се включват новите елементи като Сънят на пророк Даниил и образът на сиромаха. Зографът не само пренася и интерпретира последните нововъведения за XVI в., но прибавя и обогатява картината на Страшния съд с уникални образи като тези на персонификациите на планетите и зодиакалните знаци, образите на пророците Давид и Соломон, на Небесния Йерусалим и разговора на св. Богородица с архангел Михаил в Рая. Без паралел и трудно за разтълкуване остава изображението на икона на Христос Пантократор, поставена върху везните за измерване на греховете.
Стилово живописта върху фасадата на Илиянската църква може да се разглежда като отделен паметник от стенописите в наоса. В иконографско отношение обаче, цялостната програма на наоса също е белязана от последните нововъведения на Критската школа. Стенописите от 1550 г. в Илиянския манастир разгръщат широко поле за интерпретация, тъй като паметникът е „междинен“ – в него се наслагват две художествени тенденции: първата е свързана с живописта на Охридско-Костурския регион от ХІV–ХV век, а втората представя новите явления в балканската живопис от 30-те – 40-е години на ХVІ в., дело на представителите на Критската школа. Множеството нововъведения в иконографията в Илиянската църква, които за първи път са реализирани няколко години по-рано на Света гора, могат да се дължат само на много активни и директни връзки между София и Света гора.
Живописта от 1550 г. в Илиянската църква е основен средищен паметник между изкуството в светогорските манастири и по-късните паметници от Западна България и Северна Македония от края на ХVІ и началото на ХVІІ в.